Нова Зеландия: първи впечатления от Оукланд


(Продължение от Срещата; начало на поредицата ТУК)

Първата седмица в Оукланд беше изпълнена с емоции, нови усещания, опознаване на града… Ако трябва само с една дума да опиша тази страна, то това несъмнено ще е „зелено”. Природата е запазена дотолкова, че изглежда сякаш никога не е имала конфликт с човека. Наистина райско кътче. Но освен с природата си, Нова Зеландия ме грабна и с начина на живот. Всичко ми се струваше ново, подредено и спокойно. И наистина е такова.

Оукланд е най-големият град, с около 2 млн. души население (близо половината от страната живее там), но за сметка на това, разпръснато на доста голяма площ. Оукланд се намира на морето, наоколо има много плажове, острови, полуострови, които са свързани един с друг чрез мостове… Това предразполага един доста спокоен начин на живот. Има сравнително голяма централна част, където са по-големите бизнес сгради, търговски центрове и улици, административни институции и т.н., който е заобиколен от жилищни квартали с къщи. Подобен модел забелязах и в Австралия, а доколкото знам и в САЩ повечето градове представляват нещо такова. Голяма част от хората живеят в просторни къщи, с градини, много от тях са съвсем близо до плаж, тъй като плажовете са навсякъде. Не знам дали има смисъл да говоря за новозеландските къщи, може би е по-добре направо да предоставя снимков материал.

Приятелят ми се беше настанил в една от многото квартири в огромно общежитие, което преди това е било ЖП гара. Намираше се доста близо до центъра на града, цените бяха приемливи, а условията – много добри. В квартирите имаше всичко необходимо, единственото нещо, което беше по-различно от един жилищен блок, например, беше това, че имаше обща кухня – огромно хале оборудвано с всичко необходимо за готвене, което можеше да побере може би около 50 човека, които готвят и още толкова, които стоят отстрани и наблюдават. Имаше отделен хладилник за всяка квартира, както и шкаф, в който може да се съхраняват различни съдове, подправки и други неща, свързани с готвене. Близо до кухнята имаше зала за хранене – доста обширна и светла. Освен това, беше снабдена и с пиано, което беше една от добрите новини за мен, тъй като преди време свирех, но бях прекъснала за няколко години. Във времето, което прекарах в ЖП гарата (така наричахме общежитието), свирих почти всеки ден на пиано и това безкрайно ме забавляваше. Веднъж, както си свирех, при мен дойде едно момиче от Южна Арабия (Йемен) и ми каза, че искала да свири на пиано. Попита ме дали ще се съглася да й преподам няколко начални урока. Поговорихме си, тя ми разказа, че родителите й не й разрешават да свири на пиано, като цяло в страната им е забранено слушането на музика (!). Каза още, че жените при тях са нещо като собственост на мъжете и не могат да взимат почти никакви решения сами. И така започнах да преподавам уроци по пиано и солфеж. Оказа се, че наоколо има доста хора, които имат талант и желание да свирят, но не познават нотите. Дори записахме едно парче с един местен рапър, в което аз акомпанирах на пианото и се включвах в припева като бек вокал. Може би някой път ще го кача тук, ако някой има желание да го чуе.

Страхотно беше, че имаше такива места, на които можехме да се срещаме с останалите наематели на ЖП гарата. Така се запознахме с много хора от различни страни и за кратко време направихме добри приятели. Често празнувахме нечий рожден ден в залата за хранене, готвехме заедно ястия от различни страни и се забавлявахме заедно. Редувахме вечер на китайската, малайската, българската, френската или италиянската кухня, а когато ни омръзнеше, отивахме до близкия Бъргър Кинг и взимахме някакво меню. Разликата между новозеландския Бъргър Кинг и българския е в това, че при тях, когато си купиш напитка, ти връчват само празна чаша и сам се обслужваш на автомат за напитки. Щом изпиеш първата, винаги можеш да се върнеш при автомата и да си долееш колкото искаш.

Ето и малко снимки от ЖП гарата.

(продължението четете тук)

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s