Нова Зеландия: събиране на багаж а ла моа


(Първа част четете тук)

След като вече всичко беше планирано, първо трябваше да реша проблема с купищата си дрехи и да пренеса колкото мога към родния ми Казанлък, тъй като по това време живеех и работех в София. Като казвам „проблем” имам предвид „ПРОБЛЕМ”! Да приемем, че едно средностатистическо българско момиче на 24 има средно 2-3 чифта джинси или панталони, 3-4 поли, 10-тина блузи, 1-2 палта, 3-5 рокли, 3-4 чифта чорапогащи, бельо, и, да кажем, 5, максимум 10 чифта обувки (говоря за нещата, които се носят през един сезон). Правя тази статистика според момичетата, които аз съм срещала и съдейки по тоалетите им всеки ден, нека никой да не се обижда. Е, умножете всичко това по 10 и ще разберете що за човек съм (или по-точно бях) аз. О да, забравих да спомена факта, че българките в общия случай не обичат да носят шапки, шалове и ръкавици през зимата. Аз съм изключение – обожавам всякакви видове аксесоари – полезни или безполезни. Чанти, колани, украшения, прибори за коса или какъвто и да е друг вид джаджи – всички са добре дошли. А обувките ми, които веднъж пробвах да подредя, наброяват десетки чифтове, точна бройка не мога да кажа. Просто обожавам парцали и не изхвърлям нищо такова!

Казанлък е известен с многото магазини за дрехи и аксесоари втора употреба. Там е моят рай – сред всички тези стари вещи, всяка от които носи история, винаги успявам да изровя нещо уникално, нещо интересно и всеки път, щом вляза там, отприщвам твореца в себе си. Невероятно е как просто някакви дрехи могат да накарат мислите ми да летят. Всъщност, те ме карат да мечтая, да си представям един красив и добър свят, макар и да осъзнавам, че дори в света на богатите красотата често е лишена от смисъл.

Трябва да спомена, че през 2007-ма и 2008-ма в продължение на една година живях в Китай и безсрамно купувах дрехи от там, защото бяха екстремно евтини. Комбинирайки това с факта, че майка ми умее да шие и обича да изпълнява моите понякога не съвсем практични желания, се оказа, че съм натрупала обилно текстилно богатство. Вероятно съм повлияна от всички женски предавания и сериали, които струят от телевизорите на прехода, но това е моят начин за бягство от реалността, от проблемите, а и начин да изразя креативността и свободата, с които живея вече 25 години. Нищо по-лесно не успях да измисля. Някой може да изтълкува тази любов към всичко красиво като любов към всичко материално – сама доказах на себе си, че нещата не стоят така, след като се наложи няколко пъти да изхвърлям голяма част от материалното си имущество.

Защото когато натрупаните парцали и вещи застанат на пътя на промяната и личностното израстване, изходът е само един – да се отървем от тях. Благодарение на приятелите ми и на няколко случайности, всичко отиде в добри ръце – част бяха подарени или продадени на добри хора в специално събитие под надслов „да попречим на унищожаването на качествени вещи и да ги използваме повторно”; друга просто подарих на съквартирантката си, а последната част от ненужни и вече неносени от мен неща бяха разпределени в организирано от мен парти-търг, на който присъстваха моите приятелки от университета и някои други. Разбира се, това беше и повод да си кажем последно „чао”и да се почерпим с нещо сготвено и нещо в бутилка преди да замина за неопределено време на не съвсем определено място. Остатъкът беше прилежно сложен в куфари и сакове и оставен в ръцете на моите приятели Ивка и Додо, които се наеха със задачата да помогнат за тяхното пренасяне към Казанлък след моето заминаване. Тук е моментът да им благодаря сърдечно.

Благодаря ви сърдечно, Ивка и Додо!

Самолетната компания, с която летях ми предоставяше лукса да пренеса куфар от 30 килограма плюс ръчен багаж от още 10. Взех най-важното: 10-те любими чифта обувки и онзи изключителен минимум, без който не бих могла да оцелея. Можете да си представите каква дилема беше. При това, трябваше да мисля в перспектива, защото когато в София е зима, в Оукланд е лято, а и не се знаеше колко време ще се застоя.

(Следва продължение)

What do you think about this?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s