Обувките Мохито от Джулиан Хейкс

Julian_Hakes_Mojito_Shoes

Тези гълъбчета са абсолютен хит в момента! Първо ги видях в Германия, след това – в Австрия. Влюбих се от пръв поглед, разбира се. Обичам странни форми, а това направо си е цяла скулптура, че и с функция, при това любимата ми… Естествено, влязох да ги докосна и да проверя колко струват, вървят от 220 евро и нагоре. Учудващо, но факт – много са удобни! Съвсем сериозно! Естествено, жената до мен, която също ги мереше каза на мъжа си, че “разбира се, че не са удобни”, когато я попита. Ама тя носеше балеринки… Е, която и да е обувка на ток е по-неудобна от плоска такава. Аз съм носила неудобни обувки и знам какво е, тези са много меки и обргъщат крака идеално. Разбира се, не съм ходила половин час в тях, но предполагам, че едва ли ходенето ще е кой знае какъв проблем. Единственото смущаващо нещо е, че петата не е достатъчно висока, че да се захване добре и като ходиш си малко като в чехъл. Но на кого му пука, нали ще си красива и ще се чувстваш специална! В крайна сметка, сигурно техниката на ходене с тях се овладява с времето.

Дизайнерът е симпатичен британец с много приятен акцент. Занимавал се е с архитектура (ааааа, това обяснява разни работи…), но в един момент решава да си прави някакви проекти встрани и от 2006-та си скицира обувки на айпада. После идва желанието да ги произвежда и воала! Успехът не закъснява. И как да закъснее, това си е направо произведение на изкуството. Чудя се как изобщо им хрумват на хората такива идеи…

Ето сайта, в случай, че някой се навие да даде 220 кинта за обувки: www.julianhakes.co.uk. Аз лично бих ги дала, ако не бях фрашкана с обувки на ток, които не нося.

Снимките са от официалния му сайт и shopcurious.com

Яна = Щастие

DSCN2742

Срещнах я случайно, на Шишман в София, докато беше на работа, в магазина на дизайнерката Мирела Братова.

Надуших я по синьото в косата, нали имам слабост към него. От пръв поглед ми стана ясно, че е нещо повече. От интервюто, което се съгласи да ми даде, подозренията ми се затвърдиха. Не просто нещо повече, а направо планина от повече!

DSCN2741 DSCN2739

Яна е завършила моден дизайн в Художествената академия в София, приета е да учи сценография в лондонски университет, но, както често се случва, не й достигат парите, за да замине и в момента търси спонсор или стипендия, които да й помогнат да се развива.

DSCN2746

Ето какво я попитах:

Аз: Има ли мода в България и колко струва тя?

Тя: Модата е явление, модата я има навсякъде. Световната мода я няма в България и като цяло модата като такава, каквато я представят в медиите, според мен, не струва нищо. Модата струва като явление и като поведение на хората, като социално явление.

Аз: Как определяш модата като понятие? Какво точно е мода за теб?

Тя: Модата е вкус, модата е разбиране за света в даден момент и модата е категорично явление. Тя е длъжна да отразява случващото се със света в даден момент, в дадена епоха и по нея ние се ориентираме за някакви събития от определен исторически период. Театърът пък, от своя страна, е още по-чувствителен, той първи усеща промените и новото и едното отваря страница за другото. Аз съм влюбена в театъра, него не трябва да го разбираш, а да го обичаш!

Аз: Кой създава модата – дизайнерите или хората?

Тя: Хм… А дизайнерите не са ли хора? (смеем се) Казват, че дизайнерите я създават за хората, но пък дизайнерите казват, че се инспирират от улицата, където са хората и се получава някакъв кръговрат и в крайна сметка излиза, че модата сама си се създава.

Аз: Имаш ли любими дизайнери?

Тя: Български – Мира Бъчварова, от световните харесвам Вивиан Уестууд, Алекзандър МакКуийн… Като цяло аз съм почитателка на т.нар. „антимода” – това, което няма дизайнер, субкултурите…

Аз: От какво зависи щастието?

Тя: Намерила си правилния човек за този въпрос, аз съм най-щастливият човек на света – тази позиция е заета, край! (смее се) Смятам, че щастието зависи от човека и от това колко е наясно със себе си. Всичко започва от вътре на вън.

Аз: Ако приемем, че намериш парите за образованието си, какво и къде ще правиш след това?

Тя: Иска ми се да правя изкуство, това е доста абстрактно, разбира се. Аз правя смесица между наука и изкуство, експериментален тип пърформънс. Искам да правя нещо, чието място да е на сцената, защото на сцената имаш много свобода, както е и в театъра. Има го това споразумение със зрителя, че тук всичко е възможно, всичко е илюзия и всичко е истина и това е свободата.

Аз: Значи правиш предимно неща за театър?

Тя: Правила съм различни пърформанси, на готик фестове, на геймърски фестивали… Бих правила това нещо в Лондон, защото съм влюбена в този град. Не знам дали не е по-добре човек просто да не ходи по такива места, защото колкото и лудо и прекрасно да си ги представяш, наживо е 5000 пъти по-хубаво и (като се върнеш) е много гадно!

Аз: Обичаш ли?

Тя: Да, постоянно съм влюбена. Обожавам, обичам през цялото време и много неща едновременно.

Аз: А мразиш ли и какво?

Тя: Не мразя, пробвала съм, не ме кефи.

Аз: С какво се бориш?

Тя: Ами излиза, че се боря с реалността напоследък, имам много сериозни разминавания с нея.

Аз: И аз се боря с нея, но не ми се получава.

Тя: Живеем в някакъв много гаден свят, този свят не е моят!!!

Аз: Как си представяш думата „година” визуално?

Тя: Готин въпрос. Сещам се за някаква промяна, за някакво движение, за нещо…

Аз: Дай по-визуално де!

Тя: Представи си картина на Йеронимус Бош. Ей-така си я представям „година”-та.

 

Признавам си, не бях и чувала за Йеронимус Бош, но ето такава една картина открих в Негово Величество Гугъла:

 

Going short / Скъсяване

Синя, синя – колко да е синя. Време беше за промяна и тя трябваше да е пълна. Затова просто отидох при една супер фризьорка в родния ми Казанлък, златни ръце има тази жена, ЗЛАТНИ! Ето ТОВА е страницата й във Фейсбук. Концепцията я решихме за няма и 5 минути, резултатът отне малко повече – към 3 часа. Но какъв резултат!!! :) И най-хубавото е, че сега пестя време, шампоан и електричество (за сешоара). Късо, модерно и еко – идеалка!

 

Blue, blue – how blue can it be? It was time for a change and it had to be complete. That’s why I just went to this very skillful hairstylist in my hometown Kazanlak, she really has gold hands! The concept took us less than 5 minutes, the result came 3 hours later, but WHAT A RESULT! And the best is that I am very savy now – I save on water, shampoo, electricity (for the drier). And I love it, it’s just perfect!

New hair