За грешките и няколко идеи за визия на работното място

Всички грешим. Понякога грешките в избора на облекло се оказват доста по-сериозни отколкото сме си представяли. Както е в случая на учителката от София, за която всички говорят след откриването на новата учебна година. Малко по-несериозно отношение към външния вид може да доведе до голям медиен панаир, дискомфорт на работното място, клюки и какво ли още не… Затова, не подценявайте какво носите на работа, а и въобще – мислете добре, преди да се облечете. Мислете за това къде отивате, с какви хора ще се срещнете, дали има вероятност да ви снимат, какво впечатление искате да оставите.

Но нека се спрем на външния вид на учителката. Къде са грешките в избора й и какво още можеше да се направи?

Това е снимката, която предизвика вълна от коментари и мнения, някои от които доста вулгарни. Да си го кажем направо, момичето е секси и това няма как да остане незабелязано – щедри пропорции, дълги крака, красиво лице – всичко си има. Ако се вгледаме в детайлите, обувките са закрити, не много високи, полата е черна, с добра дължина (принципно трябва да е 4 пръста над коляното, но при нея е простимо, заради дългите крака), закрито деколте нагоре – уж всичко е наред. Кое тогава не е наред? – Ами всичко е много впито в нея, което само по себе си не е проблем, ако не беше комбинирано с открити рамене и пусната дълга коса. Ако се абстрахираме от повода, роклята е една страхотна находка и би се вписвала прекрасно в едно вечерно излизане. Първо, е с висока талия, която визуално издължава краката, а черният цвят ги прави и по-стройни. По-светлата горна част визуално увеличава обема на и без това пълното й деколте. Създава се усещането, че нещата аха-аха ще излязат от контрол. И бежово, о, велико бежово, което е магнит за мъжете! Това си е като втора кожа, все едно си гола.

В тази ситуация, с тази рокля само едно нещо би поправило несъответствията и това е сако. Дори не е задължително да е черно, можеше да е в някакъв друг, пастелен цвят. Ще кажете, момичето е младо, нека да не я превръщаме в скучна лелка на 28 години! Добре, ако искаме да избегнем сакото, тогава горната част на роклята й би трябвало да е поне с някакви ръкавчета и да не е така прилепнала към бюста. Можеше косата да е прибрана, като не е изобщо задължително да е на кок. Въобще, варианти много, но явно тя самата се харесва така и вероятно е подценила сексапила си. Или пък просто не е очаквала, че чак такъв фурор ще предизвика.

Каквото и да си говорим, хубавото си е хубаво и колкото и да се опитваме да прикрием сексапила, той няма да остане незабелязан и дори много строго официално да беше облечена тази дама, пак щеше да се намери някой да каже „ех, каква секси учителка”, след което върху нея да се излее цялата хорска завист. Дано по-бързо забрави за случката и следващия път да отдели повечко време пред огледалото. В крайна сметка, всяко чудо трае три дни.

И като съм подхванала темата за работното облекло, извадих от блогърското пространство снимки на прекрасни дами, облечени като за работа и ще дам своята лична оценка за облеклото им, без да имам претенцията да съм експерт. Разбира се, както вече съм споменавала, естеството на работа също е определящо за облеклото, но да речем, че се придържаме по-скоро към строгия офис стил. Избирала съм визиите по критерия нескучност. От там нататък всичко е въпрос на вкус и предпочитания.

Тук единственото смущаващо нещо са сандалите, тъй като обувки с открити пръсти не се считат за уместни на работното място, но аз й го прощавам, защото пък всичко останало е много премерено и ненатрапчиво.

Нямам забележки. Обеците, които може да ви се сторят твърде големи, са си точно на мястото, за да има все пак някакъв по-интересен елемент в облеклото. Червеното червило е много ефектно, особено ако работи с мъже. Повечето мъже нямат навика да анализират детайлите в облеклото на жените, по-скоро възприемат цялостно визията и решават дали им харесва или не. Просто защото тях не ги интересува от къде една жена си е купила бижуто/чантата/обувките/червилото и т.н.

Тук сандалите наистина идват в повече. Дори за семплата горна част. Мое мнение.

Ефектен вариант за есента. Много добро решение е палтото да е в някакъв интересен цвят и да се комбинира с нещо по-семпло. Така не умирате от скука в обичайното черно или сиво докато отивате на работа, но и не се набивате на очи в офиса, понеже се предполага, че ще свалите палтото си като пристигнете. Ето още един подобен вариант.

Тук забележките ми са само към сандалите. Представям си същото съчетание с ботуш или бота и ми се струва, че би било по-добре. Още повече, че вече има едно нещо, върху което е акцентирано, а именно чантата.

Още един изпипан аутфит. Да се чудиш за какво да се хванеш. Ами няма!

Тази мацка ми е попадала на живо и е много висока и красива, и въпреки това винаги е на убийствено високи токове. Просто това е стилът й. Тук, предполагам, ще се съгласите с мен, че визията е твърде крещяща за работното място и трябва да се поизчисти откъм цвят, но иначе съчетанието е добро. Ето я пак в нещо по-изчистено, но въпреки това ефектно:

Много симпатично решение, но този Мики Маус… Дано да не отива на работа така, освен ако не работи в някое аниматорско студио. Или в модната индустрия. Там почти всичко е позволено.

На тази дама й личи, че не носи поли по принцип. Има нещо грубовато в цялата работа, но иначе комбинацията е добра.

Безупречно.

И това.

Това също.

Тук бихме могли да се хванем за обувките, но те не се натрапват колкото полата. И все пак, понеже нямаме някакви цветови акценти, според мен, се е получило доста приятно. Тениската вкарва малко по-спортен елемент и успява да допринесе за цялостното небрежно-елегантно излъчване.

Тук също нямам забележки, може би единствено това, че всички материи лъщят ми идва малко в повече, но поне не е натрапчиво.

Още една перфектна работеща лейди.

Джована Баталия се занимава с модна журналистика, затова може да си позволи да е малко по-разкрепостена в решенията си и все пак не е излязла твърде далеч от границите на разумното.

Ами, толкова. Дано да сте почерпили идеи и да сте си набелязали комбинации. Помнете, че каквото и да облечете, то няма да ви направи добри в работата. За пълен успех е необходимо да имате талант и да положите много усилия.

Още по темата: 9-те неща, които всяка бизнес дама трябва да има в гардероба си

Снимки от: 9gag.com, vanessajackman.blogspot.com, thefashiontag.wordpress.com, rebloggy.com, southmoltonststyle.com, ellecanada.com, theclassycubicle.com, pinterest.com, mediterraneanblick.blogspot.com

Краят на една ера

Blonde hair natural street style

Да си поговорим за коса… Модните визионери се опитват да скъсат с т. нар. “издухване” на косата (blow out) вече няколко години, но трябваше доста време, за да узрее идеята в главата на обикновения човек и да стигне тази тенденция до улицата.

естествена коса модни тенденции

естествена коса

girl, natural hair, short, round shades

Най-накрая това се случи! И така, слагаме точка на всякакъв вид изправяне, изглаждане, къдрене с маша и сушене с кръгла четка – всичко това е демоде! Тези прически и усилията за създаването им остават в миналото:

hair perfectly blown out

перфектна коса

страхотна коса букли

перфектно изправена коса

А ла мод е да сме естествени. Точно така! – Миеш си косата и я оставяш да изсъхне сама и си супер-фешън. Е, да не се разболеете сега, може малко да я духнете със сешоара, преди да излезете, но никакви гребени, четки и стилизанти! Като цяло модата се насочва към удобството и комфорта, което е добре дошло и трябва да се възползваме максимално, че не се знае докога ще трае тази тенденция… :)

естествена коса, без изправяне и къдрене

Малко рошавина, повечко обем и чупливост. Ако косата ви е твърде рядка и сплескана, може да я тупирате леко, но не в най-горните й пластове.

естествено рошава коса

Ако пък е твърде къдрава, използвайте нещо леко за фиксация, колкото да не сте съвсем като овца.

къдрава коса

естествено къдрава коса

естествено къдрава дълга коса

Не се притеснявайте, ако някой кичур стърчи тук и там – дизайнерите се мъчат да добият този ефект на подиума, така че ще сте ултра-модерни точно с тези несъвършенства.

чуплива къса коса

Какво по-хубаво от това да ни е лесно, да се приготвяме бързо за излизане, а и да не вредим на косата си с термична обработка? На всичкото отгоре, спестяваме и от козметика. Само не забравяйте – балсамът и маската са първата крачка към красива и здрава коса. ;)

Ясмин Сеуъл стрийт стайл

Снимки от: hairromance.com, fashionstylist.kupivip.ru, vanessajackman.blogspot.com, polyvore.com, lepetitmatin.wordpress.com, blog.needsupply.com, thegloss.com, brokeandchic.com, realweddingsmag.com, bobbyglam.com, pinterest.com, womandot.com, vogue.com.au, styletart.blogspot.com, aldafairy.blogspot.com

Маратонките – начин на употреба

Viviana Volpicella runner shoes

“Fashion is always uncomfortable, when you feel comfortable, you never get the look.” –
Това твърдеше Ана Дело Русо преди точно 2 години. Хайде да я видим сега дали ще се повтори?

Всъщност, никога не съм била съгласна с нея. Човек може да се чувства удобно и модерно, стига да има желание и въображение. Но нека оставим теорията настрана. На практика, “удобството” навлезе в модата с пълна сила през последните няколко сезона с въвеждането на маратонките като фешън-артикул. И изведнъж всички станаха много усмихнати и щастливи! Чичко ви Лагерфелд също се погрижи да утвърди тренда като изкара цяла колекция от ултра-яки маратонки, някои от тях дори преминаващи в ботуш.

Карл Лагерфелд, придружаван от Кара Делевин на ревюто на

"Шанел" есен/зима 2014

“Шанел” есен/зима 2014

 

Ако искате да сте в крак тази есен, взимайте чифт маратонки (стари, нови – няма значение, важен е моделът да е от тези за бягане) и марш навън! Най-приятното в случая е, че няма нужда да му мислите с какво да ги комбинирате. Отговорът е “с всичко” – поли, рокли, панталони… Дори по-добре е да има разминаване между маратонките и горната част на аутфита ви. Колкото по-дръзки сте, толкова по-модерни. Именно този шокиращ на пръв поглед контраст между официално облекло/рокля/костюм и спортна обувка е много модерен в момента. Всъщност, спортният елемент винаги се е прокрадвал по някакъв начин в модните тенденции, но този път е много силен, защото първото нещо, за да се чувства човек спокоен, отпочинал и тонизиран е удобството по време на ходене. Нещо, което доскоро беше рядкост в модата.

Питате се, защо изобщо се случи така? С какво сме виновни? Ще ви кажа – всъщност, винаги е било модерно да си извън границите, да провокираш. Винаги има определен стил, който не се вписва в установените норми. Например, преди време масово се носеха войнишки кубинки, после дойде ред на кецовете, сега – маратонки. И обикновено тези обувки се комбинират с нещо неочаквано, като дантелената рокля на горната снимка, например. Това е един вид бунтарско отношение спрямо модата. Дълбоко съм убедена, че този път трендът идва от улицата към дизайнерите, именно защото не може модата да бунтува срещу себе си. Но пък провокацията е правилно уловена от когото трябва и кръгът се завърта в много приятна за окото посока. Поне на мен ми харесва. Какво по-хубаво от това на хората да им е удобно, като в същото време са и в крак с тенденциите и се чувстват привлекателни?

Julia Sarr Jamois runner shoesNathalie Joos runner shoes

Единственото нещо, което трябва да се взима под внимание, ако искате да добиете перфектен вид, е цветът на маратонките. Много модерни са пъстри маратонки с неонови десени, но трябва да знаете точно как да ги комбинирате с дрехата. Ако не ви се дават пари за 5 чифта маратонки, има много лесен трик – купувате едни, които са в по-неутрални цветове (сиво, черно, бяло, бежово) и взимате няколко различни цвята връзки. При всяка смяна в цвета на облеклото, просто сменяте връзките в желания от вас цвят и готово. Много модерни са също маратонки в един цвят, включително подметката – без никакви други мотиви и шарки. Тях може да комбинирате на практика с всичко, но не трябва да прекалявате с цветовете. Най-добрият вариант си остава да акцентирате върху обувката, докато всичко друго по вас е в един или максимум два, но по-убити цвята.

Ето и няколко практически съвета – качествените маратонки (т. е. марковите) се перат без проблем в пералня. Изчистете ги от камъчета, кал и други големи боклуци и ги пуснете в пералнята, но на не много висока температура. Ако не сте сигурни, че маратонките ви са оригинални, по-добре ги перете на ръка.

Според едно проучване, дали ще си купите евтини или скъпи маратонки, разликата ще е минимална като усещане за крака. Осезаема разлика ще има едва след време във вида и състоянието им след продължително носене.

Добре е да ги изсушавате след всяко носене като извадите езика и ги сложите на слънце или на парното. Когато ходим, кракът се изпотява и в маратонката може да се задържи влага, която пък да довете до гъбични инфекции.

За да не миришат маратонките (а с тях и краката ви), обувайте нови чорапи преди всяко по-дълго излизане. Приятно носене! :)

Снимки от: stylepapers.com, lofficielmode.com, hsmurray.com, timwellstyled.wordpress.com, style.com, angy-aboutattitude.com, carolinesmode.com

 

Нинко Кирилов: “По-добре да си Селинджър, но не от село”

Нинко Кирилов на път към Париж

Нинко Кирилов е едно от новите имена в българската литература. За мен той е просто Ричи, когото познавам отпреди да се зашуми около него. Влюбен в четенето, китарата си и пилето. Ричи ходи по боксерки вкъщи и може да прекара цял ден на едно място неподвижно, само съзерцавайки и в преработка на информацията. Малко е като компютър, но само малко. Иначе е супер-забавняк, има страшно изразителна муцуна и я използва всеки път като казва нещо смешно. А какъв заразителен смях има… С други думи, този сериозен човек, писателят, е само една малка част от личността Ричи.

Причината да пиша за него е наскоро издадената му първа книга, „Двойници и животни” (изд. Black Flamingo), която, впрочем, доста приятно ме изненада. Не че не съм знаела, че пише добре, но наистина забелязах промяна и в начина му на писане, и в историите. Експериментирал е с всичко, най-вече със себе си и си е поставил предизвикателства, без да се срамува пред читателя.

Не бяхме се виждали от доста време, затова реших направо да му взема интервю и да го попитам неща, които и без това ме вълнуват. Получи се доста весело, надявам се, че ще уловите чувството му за хумор.

Аз: Как се чувстваш след първата си издадена книга?

Той: Като човек само с една книга и като човек, на който му се иска да напише още много по толкова. Както казват, че Селинджър е написал големия роман на ХХ век, така аз трябва да напиша големия роман на ХХI век, иначе няма смисъл. Това може да го сложиш за заглавие:

Нинко Кирилов: „Аз съм новият Селинджър!

Аз: Да разбирам ли, че се стремиш към това да си на върха?

Той: Не, стремя се да пиша по-добре отколкото съм писал преди. Ако сега пиша по-добре отколкото съм писал преди една година, а след една година пиша по-добре отколкото сега… Горе-долу, аз и Селинджър – това сме значимите писатели. (Смеем се)

Аз: Как започна да пишеш и защо?

Той: От много малък – мисля, че първо пишех поезия, но не само. Пишех, защото ми беше интересно, за да се забавлявам, без да мисля, че някой ден с това ще се занимавам, ще ме издават и т.н. Просто ми беше много забавно, харесваше ми да пиша неща, които после на мен да ми харесват. Защото аз, все пак, съм гений и като ми хареса на мен, значи е добро! (Смеем се)

Аз: Има ли криза в литературата?

Той: Не, изобщо няма криза и в момента дори има доста сериозни автори в световен план, а и в България има доста добри. Имаше една дупка след „бърза литература”, но в момента има нови автори, които действат, а и „бърза литература” не са спрели, пишат си хората…

Аз: Каква е модерната литература? Опиши я.

Той: Модерната литература е моята литература! (Смеем се) Твърде често, за жалост, има много nonsense (безсмислици, глупости), което явно е много модерно, хипстърско и яко. Модерната литература често е експериментална, аз бих казал, че готината модерна литература е градската литература, а не селската. Стига вече с ралото, Белчо и Сивушка и отново да пишем за къра, за това как аз ора, баща ми копае и т.н. В смисъл, Йовков и Пелин си ги има и нека спрем до там. По-добре да си Селинджър, но не от село!

Аз: Мина ли времето на к**овете, п**ките и ч**ането и как си обясняваш въобще появата му?

Той: Много се надявам да е отминало. А си го обяснявам с това, че човек пише така повече когато е тийнейджър и иска да привлече внимание, да е скандален. Всичко, що прилича на Буковски е „Уха, колко сме готини, освободени и възвишени!”

Аз: Признаваш ли си, че и ти си минал през този период?

Той: Естествено, даже това беше доста дълъг период при мен, но пък ако не ми се беше случил, вероятно нямаше да пиша така, както пиша. Не е имало някакво осъзнаване, просто в един момент това се изчерпа и постепенно загърбих този период.

Аз: Познаваш ли лоши писатели и по какво да ги познаем, когато ги четем?

Той: Да, ама няма да казвам имена, за да не стане скандално…

Аз: От близките 5 години има ли такива?

Той: Има, има, намират се… И в поезията, и в прозата… и доста често печелят конкурси. Вероятно журитата обичат посредственото писане. Българинът много обича да му е лесно докато чете.

Аз: Колко е оптималната доза четене на ден?

Той: Не знам. Имам познати, които четат ужасно много и на ден прочитат по 200-300 страници задължително. Аз също съм имал периоди, в които съм чел около 100-150 страници, но не мисля, че е нормално това да продължава дълго, защото в един момент човек спира да възприема прочетеното.

Аз: Колко препоръчваш да се чете?

Той: Препоръчвам да се чете всеки ден художествена литература, а не техническа – не учебници, не речници или телефонния указател.

Аз: А на година?

Той: Една книга от 200-300 страници, ако човек не бърза и се задълбочава в детайлите, може да се чете нормално за около месец. Това значи, че човек чете за една година само 12 книги! Това е ужасно малко! Трябва да четем много повече… По принцип, съществуват техники за бързо четене, които овладеят ли се, човек може да чете по една книга на ден, че и повече. Но идва въпросът, ако прочиташ толкова много и възприемаш толкова много информация наведнъж, по какъв начин това ще се отрази на емоционалното ти възприятие.

Аз: Свързани ли са музиката и литературата?

Той: Да.

Аз: Кое от двете те прави по-щастлив?

Той: Това е все едно слънцето или въздуха! В различни периоди едно от двете е водещо, но на мен си ми трябват и двете.

Аз: Щастлив ли си и от какво зависи щастието?

Той: Щастлив съм, а зависи от това да намериш да правиш нещо, което наистина те радва и независимо дали първоначално си добър, да се развиваш и да имаш с кого да го споделиш.

Аз: Обичаш ли?

Той: Да.

Аз: А мразиш ли?

Той: Старая се да не мразя, въпреки че хората около мен казват, че съм голям хейтър. Просто не търпя посредственост под всякаква форма и се старая да не я допускам до себе си.

Аз: С какво си се преборил и с какво още се бориш?

Той: Все още много се боря с егото си, което е жестоко и е много гадна тази битка. Преборих се за това да стана малко по-добър отколкото бях – и в писането, и чисто човешки.

Аз: Опиши музикалната сцена в България в момента.

Той: Голяма част от интересните неща в момента се случват в ъндърграунда, като имам предвид, общо казано, рок музиката, но защо не и рапа? И там се случват интересни неща. Артистите, за съжаление, са принудени да показват изкуството си по кръчми, барове и клубове – на малки сцени. Литературата също е принудена към това.

Аз: Какво трябва да се направи, за да се развива музиката в България? От къде трябва да дойде промяната?

Той: Може да звучи малко отчаяно, но трябва да дойде от възможността музикантите да имат как да покажат какво правят и навън. В България няма пазар, хората не си купуват албуми, особено пък български. Големи групи си пускат албумите с безалкохолни напитки! Разбирам, че това е начинът да се прави въобще музика и да се промотира, но е тъжно, че се стига до там. Купуваш си 4 бири и вътре албум!

Аз: Говореше се преди време дали да не се направи закон, с който да задължат музикалните медии да излъчват определен процент българска музика. Какво мислиш за това?

Той: Не виждам как това ще се случи и дали би имало ефект, според мен проблемът по-скоро идва от малкия пазар.

Аз: Какво мислиш за чалгата?

Той: Мисля, че щом съществува, значи си има хора, които си я слушат, има си пазар за нея. Проблемът не е в чалгата като музика, а като култура.

(Тук водим дълъг и задълбочен дискурс за чалгата, но аз мисля да не й отделям специално внимание в блога ми, тъй като и без това твърде много се шуми около нея, а аз не виждам полза от това)

Аз: Как си представяш думата „година” визуално?

Той: Като числото 365 или 12 (колкото са месеците).

Обувките Мохито от Джулиан Хейкс

Julian_Hakes_Mojito_Shoes

Тези гълъбчета са абсолютен хит в момента! Първо ги видях в Германия, след това – в Австрия. Влюбих се от пръв поглед, разбира се. Обичам странни форми, а това направо си е цяла скулптура, че и с функция, при това любимата ми… Естествено, влязох да ги докосна и да проверя колко струват, вървят от 220 евро и нагоре. Учудващо, но факт – много са удобни! Съвсем сериозно! Естествено, жената до мен, която също ги мереше каза на мъжа си, че “разбира се, че не са удобни”, когато я попита. Ама тя носеше балеринки… Е, която и да е обувка на ток е по-неудобна от плоска такава. Аз съм носила неудобни обувки и знам какво е, тези са много меки и обргъщат крака идеално. Разбира се, не съм ходила половин час в тях, но предполагам, че едва ли ходенето ще е кой знае какъв проблем. Единственото смущаващо нещо е, че петата не е достатъчно висока, че да се захване добре и като ходиш си малко като в чехъл. Но на кого му пука, нали ще си красива и ще се чувстваш специална! В крайна сметка, сигурно техниката на ходене с тях се овладява с времето.

Дизайнерът е симпатичен британец с много приятен акцент. Занимавал се е с архитектура (ааааа, това обяснява разни работи…), но в един момент решава да си прави някакви проекти встрани и от 2006-та си скицира обувки на айпада. После идва желанието да ги произвежда и воала! Успехът не закъснява. И как да закъснее, това си е направо произведение на изкуството. Чудя се как изобщо им хрумват на хората такива идеи…

Ето сайта, в случай, че някой се навие да даде 220 кинта за обувки: www.julianhakes.co.uk. Аз лично бих ги дала, ако не бях фрашкана с обувки на ток, които не нося.

Снимките са от официалния му сайт и shopcurious.com