Бих искала тук да разкажа за моето пътуване до Нова Зеландия и го правя на български, защото предполагам, че има много българи, които се интересуват от това невероятно място. Причината за решението ми да замина, както и за много други решения в живота ми, беше лична. Половинката ми отиде там и аз исках да я последвам.
Купих билета си за Нова Зеландия след един спонтанен и много импулсивен разговор по Интернет на Коледа, с дата 11-ти февруари, и тъй като си падам по числа, тази дата не бе никак случайна – 11.02.2011 – ставаше дума за един приятен палиндром, който в последствие трябваше да се превърне в ден на любовта – 14.02.2011-та, датата, на която по план пристигах в Оукланд, при моя любим. Защо толкова дълго пътуване ли? Ами защото първо трябваше да летя до Рим, където щях да имам цял ден почивка, след това от там трябваше да се прехвърля на полет за Дубай и в Дубай имах прекачване към Оукланд. Все пак не може да прелетиш половината земно кълбо и да не спираш никъде.
Предварително проверих всякаква информация, която намерих в Интернет, как се пътува, какво трябва да се носи, какво не трябва да се носи. Българите не сме от най-желаните гости на страната, тъй като имаме навика да се застояваме по-дълго от предвиденото. За Нова Зеландия разрешеният туристически престой в рамките на приличното е 3 месеца. Когато обаче заминаваш без да си сигурен дали ще се върнеш, трябва поне да си сигурен, че не изглеждаш подозрително за имиграционните, които решават дали да те пуснат в страната. Затова не се носят никакви дипломи и документи, които подсказват за евентуално твое оставане и търсене на работа. Добре е да се пратят предварително по куриер на някого там. Така направих и аз. Предварително направих по един превод на английски на всички важни документи, тъй като това е доста по-евтино в България и ги изпратих. Звучи доста рисковано, но иначе рискът да ви върнат също е голям. В Нова Зеландия и особено в Оукланд живеят много българи и имат своя общност, срещат се, празнуват по-големите празници и се опитват да поддържат българската традиция жива. Аз се свързах с хора от там, които ми дадоха наистина ценни съвети, за което ще съм им винаги благодарна. Предполагам, че най-добрият вариант е да гостувате на някого, но и това не гарантира, че няма да ви разпитват за каквото и да било и да се отнасят с вас като с потенциален престъпник. Това се случило на моя позната, която също отивала на гости при приятеля си и дори не планирала да остане повече от 10 дни, но явно не е изглеждала достатъчно убедително и от един разпит се е озовала на втори, в някакво странно помещение, където й задавали същите въпроси, след това я прехвърлили на трето лице и отново я тормозели с глупави въпроси… Цялото нещо отнело около час и половина, но накрая все пак я пуснали да влезе в страната, защото наистина нямало за какво да се хванат, а и по думите й, вече били изморени, тъй като действието се развивало през нощта. Със сигурност важни неща са маршрут с градовете и забележителностите, които смятате да посетите, резервации в хотели поне за първата седмица. След това винаги можете да се оправдаете, че не сте набелязали реда на местата, които ще посетите. И да, билет за напускане на страната – независимо за къде.
Продължението четете ТУК
zuramode.wordpress.com 