My youtube debut

Featured

I just saw I was published in a very funny youtube video. For those of you who doubted I was a real person – here’s the proof. I move and talk sometimes. And from this movie it seems like I’m part of the stupid majority inhabiting the fashion world… Thank you girls from Messy Nessy for this wonderful montage! :)

Транспортът в Китай

1

Този пост е продължение от поредицата статии за Китай, предходната е ТУК, а първата – ТУК.

В Китай има множество начини за придвижване и всичките са сравнително евтини. Започвам подред…2 3

Градският транспорт е редовен, автобусите са начесто, но дори това невинаги гарантира, че ще си намерите място. Често тъпканицата е голяма, а в летните жеги става непоносимо задушно и лепкаво. Важно е да се отбележи, че в автобус се влиза винаги през първата врата, а се излиза през задните. На самата врата има указание дали вратата е за слизане или качване, но правилото е това. Билет се купува в самия автобус на влизане от шофьора или в централната му част, където има кондуктор, като цената му може да е фиксирана или да зависи от това докъде пътувате. В автобусите в Пекин цената варира между 1 и 2 юана.

5aИма вариант и да си купите карта за транспорт, която представлява магнитна пластика и може да се презарежда. Самата карта струва 20 юана и може да се зареди за колкото искате след това. Такива карти могат да се закупят на различни места, трябва да се ориентирате кое е най-близкото до вас. Ако си тръгвате от Китай, спокойно може да върнете картата и ще ви върнат първоначалния депозит от 20 юана. Предимството на картата е, че ви дава намаление, когато пътувате с автобус, т.е. вместо да платите 1 юан, ще платите 2-4 мао (1 мао = 1/10 юан), в зависимост от пробега. Картата се долепва до устройство до първата врата на автобуса и на слизане се долепва до друго такова на изхода.4 5

Същата карта може да се използва и за метрото, но там намаление няма да има, печелите само удобство и бързина. Цената на билет за пекинското метро е 2 юана и може да сменяте линии колкото си пожелаете. Тъй като разстоянията са много големи, метрото си остава най-бързият начин на придвижване. И също като автобусите, винаги е претъпкано.

7 9По-новите линии са оборудвани с предпазни стъклени бариери с врати, за да се избегнат инциденти и падания на линиите. Хубаво е да знаете, че на местата, където са вратите има означения със стрелки и обикновено китайците се нареждат на опашка от двете страни на вратата. Колкото и да е странно, този ред се спазва. На автобусните спирки пък има бариера отпред и също често се появява опашка, за да може тези, които са дошли по-рано да се качат първи на автобуса. Най-шокиращо е положението на началните спирки на някои автобуси в час пик, когато всички се прибират от работа. Виждала съм огромни опашки от хора, които чакат да дойде автобусът и е ясно, че цялата тази тълпа няма да успее да се побере в един автобус. Но хората нямат избор и се редят в надеждата да се качат поне на втория-третия автобус и да се приберат по домовете си.

8 6

Въобще, китайците много „обичат” да се редят по опашки. Има и такива, които се пререждат и тогава всеобщото чувство за справедливост надделява и бива въплътено в словесни излияния от някоя ядосана лелка, която нахоква нарушителя. Ако и вие като чужденци се прередите, най-често ще ви поправят с мекото „ 排队!排队!” [Пай дуей! Пай дуей!], което ще рече „Нареди се на опашката!”

10 19 18 25

Проблемът с голямото население е сериозен и се усеща най-вече в такива обществени места като транспорта, туристическите забележителности, търговските центрове, парковете… Добрата новина е, че за разлика от Япония, място поне има. Улиците са широки, навсякъде се предвиждат големи тротоари, площади… Определено мащабите не са като европейските.14

Има много добре подредени и поддържани автомобилни пътища – в големите китайски градове навсякъде има детелини и кръстовища на по няколко нива, движението е доста удобно. Аз не съм шофирала в Китай, но съм се возила в такси достатъчно, че да ми направи впечатление. В Пекин например има 3 околовръстни пътя, като концентрични „окръжности”, в рамките на които може да се каже, че е централната част на града. Извън тях има още поне 3, а може би вече са и повече. 13 16 17  20

Скоростта, с която строят нови пътища е изумителна! И не само пътища, въобще китайското строителство е ултра-бързо. Непрекъснато никнат някакви сгради не по-малки от един голям български мол, например. От 2007 г., когато стъпих в Китай за пръв път и когато метрото имаше само 4 линии, до 2014 г. са построени още 4, т.е. за 7 години са се удвоили. Всъщност, и в София се удвоиха (станаха 2!)… само че за малко повече от 7 години. Ето ги и двете карти от въпросните години:Картя ня Пекинското Метро от 2007-ма Карта на Пекинското Метро от 2014-та

Друго удобство са пешеходните надлези, които са навсякъде и пресичат пътища с всякаква широчина. Страхотен начин да се избегнат светофари, а и доста по-безопасен за пешеходците. Опитът ми показва, че когато някъде има светофари, особено на по-големи кръстовища, става наистина мазало – всеки кара и върви където му падне – хора, коли, кучета, колелета, автобуси и мотори – всичко това се превръща в бурно море, непрекъснато озвучавано от клаксони.

21 22

23Като споменах колелета – това е предпочитаният начин за придвижване на голяма част от жителите на Пекин. Има много добре изградена инфраструктура за колоездачите, включително и отделни знаци и светофари, и, разбира се, отделна лента, в която да карат, без да се блъскат с колите. В Шанхай, например, колелетата отстъпват по брой на моторите, които наистина са много и досадни. Напоследък все повече се ползват електрическите мотори, които са безшумни и много по-екологични. Магазините за такива мотори са под път и над път, а цените са доста приемливи.

27 28 29 31

Колата е луксозно средство за превоз. Доколкото ми е известно, регистрацията на автомобил е скъпо удоволствие и е придружено с високи данъци, които се увеличават все повече заради нарастващите нива на замърсяване. Стремежът на властите да ограничат колите не може да пребори стремежа на средностатистическия китаец да живее според стандарта си и да кара колата, която иска.

15

Много често срещани са такситата тип тук-тук, но ако взимате такова най-добре е да уговорите цената предварително. Същото важи и за рикши, теглени от колелета или просто на човешка тяга, което вече доста рядко се среща. Ако сте в планина, може да случите и на хора, които ще ви предложат да ви носят на носилка нагоре или надолу по склона за определена сума.30 32 33

Ако се намирате до голямо езеро или река, възможно е да ползвате и воден транспорт или просто да вземете туристическо корабче и да си направите разходка. Много често по парковете има водни колела под наем или моторни лодки. Излизат доста изгодно, когато лодката е пълна.

38 37

За междуградски пътувания най-често се прибягва до влаковете. Между по-големите градове се движат високоскоростни влакове, които успяват да вземат разстоянията до 3 пъти по-бързо от обикновените, но и цената е пропорционална. Билети се купуват или от самите гари, или от туристически агенции, които взимат малка надценка. На гарите опашките са огромни, особено ако сте решили да пътувате по време на празници. За съжаление, билети не се продават по-рано от 10 дни до датата на тръгване. Така, до няколко години имаше пазар на черно, където определени хора изкупуваха големи количества билети и после ги препродаваха на по-високи цени. Близо е до ума, че билетите свършват бързо, най-вече по време на китайската Нова година и националните празници в началото на октомври. От 2012 г. обаче е въведено ново правило на купуване на билетите лично – срещу личен документ и с напечатано името ви на билета. Дотук със злоупотребите. Билети може вече да се закупят и по Интернет, но мисля, че има определена квота за броя им и плащането трябва да стане с китайска карта. Аз лично не съм си купувала билет онлайн, защото винаги Интернет връзката ми е била много слаба. Имайте предвид, че в китайските влакове се пуши, независимо в какъв вагон пътувате. Единствено в скоростните влакове не съм виждала пушачи, но в обикновените не се диша.

34

Аз имах ужасното преживяване да пътувам повече от 20 часа в опушен влак със седящи места, а добавяйки и някои нехигиенични навици на хората около мен, като храчене по земята и ядене на полуготови спагети, сърбайки звучно и плискайки соса им навсякъде – можете да си представите какъв ужас беше. И, по някакво трагично стечение на обстоятелствата, се беше получило недоразумение на касата, когато купувах билета и се оказа, че влакът пристигал не в 8 вечерта, както очаквах, а в 8 на следващата сутрин! Можете да си представите отчаянието ми, когато научих новината – толкова исках да сляза… Та много е важно да се доуточняват нещата на касата и да се отдели необходимото време, а не да се поддадете на натиска на опашката зад вас и да избързате с купуването на билета.36 35

Най-добре е ако ще пътувате дълго с влак, да си вземете места за спален вагон – в зависимост дали сте в първа или втора класа ще получите място в купе с 4 легла или легло в спален вагон без врати. Неудобството на втория вид е, че ако сте чужденци, е много вероятно да предизвикате любопитството на съседите или желанието им да си говорят с вас, за да практикуват английския си.

39

Ако мислите да пътувате на по-близко разстояние, може да вземете и автобус. Има спални автобуси, снабдени с легла, но по думите на мой близък, който е пътувал в такъв, това не е най-комфортното нещо, което може да ви се случи.

Разбира се, за наистина дълги разстояния си има и вътрешни полети, които по нищо не отстъпват от международните. Най-забавното в полетите на AirChina е, че когато потегляте, започва информационно клипче с начините за справяне при евентуален инцидент и евакуация, на което вместо обичайната компютърна анимация има игрално филмче с истински статисти, които показват как си слагат маска, обличат жилетка и след това любезно и изчаквайки се един друг скачат по надуваеми пързалки. Не е изключено и по средата на полета стюардесите да започнат да показват как се прави гимнастика в ограничено пространство, каквото е седалката на самолета. Някои от упражненията са толкова ефективни, че до ден днешен съм ги запомнила. 24

Следва продължение…

 

 

Going blond / Изрусяване

И така, от брюнетка станах блондинка. Това са снимките преди и след.

So I went from brunette to blonde. Here’s how I looked before and after.

1 14

Резултатът е доста жълтеникав, но на кого му пука! ;)

The result is pretty yellow, but who cares! :)

И да не си помислите, че не си харесвам косата или че съм имала някакъв проблем. Не, косата ми си е страхотна, здрава, лъскава… Просто исках промяна и това с изрусяването е само първата стъпка. Всичко, което ще последва е планирано и не бива да се приема като резултат от поражение… ;)

Don’t get me wrong, I love my hair and it was completely healthy and shiny… I just needed a change and going blond is just the first step. Everything that follows is planned and shouldn’t be taken as a result of some defeat… ;)

3 2 DSCN2069 DSCN2078 DSCN2081

Ето ги и етапите, през които преминах: 1. Перхидрол (кислородна вода)

Here are the steps that I went trough: 1. Perhydrol

4

2. Отново перхидрол…

2. Perhydrol again…

53. Най-русата боя, която открих

3. Blondest color I could find

794. Обезцветяване

4. Bleaching

115. Втори път руса боя

5. Another layer of blond hair color

12

Следва продължение…

To be continued…

Mission “Cake” – fulfilled!

Yesterday was my son’s first birthday and I’ve been planning on having a nice colorful cake. It turned out that ordering a cake like that was quite pricy in Paris, so I’ve decided I will learn to make it myself. What a self-confidence, right? Fortunately, the birthday wave started about one month ago and I had the oportunity to make several tries which were also quite successful (well, for a beginner of course).

Here’s the first cake I made for a friend…Cake 1

It was quite tasty actually, but obviously the visualisation wasn’t its strength :) The second one was better outside than inside…

DSCN1460

But finally, the most important one turned well – outside and inside! :)

cake Winnie the Pooh

Winnie the Pooh birthday cake

Мечо Пух на торта за рожден ден

Торта Мечо Пух

(If you are wondering, the circle in the middle is for the candle and it is supposed to read “Yann 1 year”)

Here are some photos of the process:

DSCN1434

Once I have the cake baked and the different “floors” stuck together, I use butter cream to spread around so that the covering sticks better on the top.

 

DSCN1436

I buy fondant which comes in different quantities and colors, then roll it out to have the desired shape. DSCN1437 DSCN1438 DSCN1439 DSCN1442

This is the glucose syrup I use to glue the small details to the cake

DSCN1443 DSCN1444

And meanwhile…DSCN1449

DSCN1454

DSCN1447 DSCN1597

Яж, храни се и обичай… храната

Този пост е продължение от поредица постове, посветени на впечатленията ми от Китай. Началото е ТУК.

38 40

За храната в Китай може да се говори много, както писах и преди, това е рай за чревооугодниците! По правило заради по-ниския стандарт, за да се наядете плащате в пъти по-малко отколкото в България. Вариантите са много – от близкия супер, през ресторантите, които са на всеки ъгъл и не само ъгъл, до големите западни вериги за джънк или пък заведения, предлагащи екзотична кухня (да се чете: западна).

39 37 36 41

Супермаркетите са като при нас, разликата е, че когато влизаш, откриваш разнообразие от стоки, изглеждащи подозрително или не съвсем апетитно. Човек може да остане с впечатлението, че в супера няма нормална храна или че трябва да я търси, за да я открие. Свиква се и с това… Все пак, ако ви се е дояло нещо “нормално”, доста модерни напоследък са магазини, които предлагат западна храна, консерви, пастети, колбаси, конфитюр, сирена, кисело мляко и какво ли още не. Може да си купите дори лютеница или кьопоолу. Търсете такива места в районите със струпване на чужденци. В големите вериги като Карфур може да откриете доста голямо разнообразие от продукти и цени.

5 20 7

Преминавам към ресторантите. Китайските ресторанти могат условно да се разпределят в няколко категории. Най- разпространени са тези тип „кръчма”, познават се по миризмата още докато сте на отсрещния тротоар. Обикновено са малки, интериорът е по китайски кичозен, обстановката – задушевна, клиентелата – непретенциозна, а храната – мммммм, вкусна! Имайте предвид, че масите могат да не са съвсем чисти, а и често са твърде близо една до друга. Възможно е да попаднете на не съвсем приятни гледки от съседните маси. Меко казано, по-ниско образованите китайци не се славят с култура на хранене. Цените в тези места са най-ниски. Средно едно хранене може да ви излезе между 10 и 20 юана (основно + ориз). Оризът се сервира в отделна купичка и се приема за нещо задължително (като хляба при нас).

Следващата категория бих определила като „средностатистически”. Това са малко по-големи ресторанти, където може да се отиде в компания, масите обикновено са кръгли и имат допълнителна поставка по средата, която се върти. Обстановката е една идея по-изискана, сервитьорките са облечени в униформи и изглежда по-чисто. Когато се ходи в компания на ресторант, обикновено всички получават меню и могат да изберат определено ястие, но в крайна сметка храната се сервира в средата на масата и всеки може да опита от всичко. Това си има и добрите, и лошите страни. Например, за мен недостатък е това, че в голяма част от китайските блюда фигурира лук, праз или други зелени съставки, които аз не ям. Така, когато си поръчам едно ястие, в което няма лук и трябва да го разделя с още 5-6 души, шансът на масата да има друго ястие без лук клони към 0 и в крайна сметка се налага да наблягам на ориза, за да се заситя. Друг недостатък е, че често китайците посягат с клечки към основните ястия, а не си сервират с лъжица в чинията и се получава доста нехигиеничното явление „обмен на лиги”. Все пак, ако сте в международна компания и помолите да ви донесат лъжици към ястията, може да минете и без това.

Последната категория, която на мен ми е известна е „тежката артилерия”. В най-общия случай това са ресторанти в хотели или в търговски центрове, където се провеждат бизнес срещи, приеми, мероприятия, включващи присъствието на чужденци и т.н. гранд събития. Ако ви се случи да посетите такъв ресторант, няма нужда да си носите вилица и въобще, няма нужда нищо да правите, защото ще има около 10-тина млади и красиви китайки, облечени в традиционната китайска рокля ципао, които ще обслужват само вашата маса. В някои хотели от по-нисък клас това е спестено и е заменено от т.нар. „шведска маса”, на която присъстват както китайски, така и западни специалитети. Красивите китайки тук само отсервират.

8 10 4

При всички положения, където и да се намирате и колкото и луксозна да е обстановката, наличието на китайци на масата изключва снобарството и ще се чувствате уютно.Разбира се, говорим в общия случай, когато сте сред нормални китайци, а не новоизлюпили се богаташи и техните „придворни”. Такива има доста и тъй като поради големи финансови възможности имат шанса да обикалят света, някой път решават, че са нещо повече от останалите и започват да вирят нос. Аз лично съм виждала такива хора, без значение от пола – парвенющината си личи отдалеч. Не само мое наблюдение е наличието на хора в Китай, които твърде много наблягат на материалното и очевидното. Разбира се, това е интернационална болест, но като че ли при тях тепърва тя набира стремителна скорост. Много са бързо забогателите бизнесмени и желанието да покажат състоянието си очевидно не се счита за порок. Понякога си мисля, че тези хора не осъзнават какво се случва извън тяхната среда или просто не искат да го осъзнават и си затварят очите. Ставаш сутрин в широкия си, климатизиран и ароматизиран апартамент, обличаш красиви дрехи, качваш се в лимузината си, където те чака личен шофьор и отиваш да вършиш каквото там вършиш през деня на още по-климатизирано и ароматизирано място и животът ти минава по този лъскав начин, без да знаеш дори колко струва купичка ориз. Доколкото знам, обаче, тенденцията е богатите хора да искат да живеят извън Китай или поне такава е статистиката от последните няколко години. Броят на подалите за чужди визи богати китайци е нараснал значително, все повече китайци изпращат децата си на скъпо обучение в Европа или САЩ.

23

Но да се върнем на храната. Извън тези три категории ресторанти съществува и една друга категория – уличните лафки. Те са абсолютно навсякъде и не се нуждаят от допълнително описание. Чужденците обикновено са скептично настроени към такъв вид угощения, но бързо привикват и осъзнават, че всъщност не са чак толкова зле.

33 32 30

През деня може да си купите плодове, сладкиши или тестени изделия, вечер е време за барбекю или нещо по-така. На някое оживено място се появява китаец на колело с ремарке, отваря ремаркето, в което централно е поставена газова бутилка, на нея се слага метална плоча, която служи за тиган и от останалата част на ремаркето се вадят и разпределят контейнери с различни видове меса, зеленчуци, калмари, гъби и др., нанизани на клечка. Клиентите се струпват около бързо заформилата се лафка и избират по няколко клечки, които дават на шеф-готвача. Той от своя страна ги мята на плочата-тиган, плисва малко олио, поръсва с някакви тайнствени подправки и след няколко минути ви дава готовото „блюдо”. Може да ви го сложи и в кутия за вкъщи. Често с готвача пътува още един човек (обикновено жена му), който отговаря за счетоводството и други важни дейности.

26 25 28 27

Нерядко се среща и онзи китаец с барбекюто, който се занимава с печене най-вече на агнешко, но и други варианти не са изключени. Понякога наоколо са пръснати ниски масички с по 2-3 трикраки стола около тях, на които са седнали китайци с бира, цигари и карти. Това забавление може да продължава до малките часове. Ако приемем, че пренесем тази картина на българска земя, то тя непременно би била озвучена от някоя попфолк мелодия. В Китай попфолк няма, но пък има много поп, който по музикантска стойност си е почти като нашия попфолк. Когато китайците ядат нещо на клечка, обикновено хвърлят клечката на земята. Така по земята се събират купища клечки, които, както легендата мълви, се събират от готвача в края на работния ден и отново се „рециклират” в повторна употреба. Това е и причината някои чужденци да чупят на две клечките, преди да ги хвърлят. Смятам, че китайците нямат нищо против тази „еко” практика, тъй като всичко минава през силна термична обработка и шансът да се пренесат някакви болести е сведен до минимум. Аз лично не вярвам в тази легенда и си свиркам.

29

Следващ вариант на уличен ресторант е т. нар. „малатан”, в превод „люта лафка”. Принципът е същият като на ремаркето с газовата бутилка, но тук нещата се варят в огромна тенджера с люта чорба. И вариантите на клечка са по-различни, за да не се разпаднат в супата. Има отново гъби, оризови спагети, яйца, картофи, разни топчета от месо и тофу… Внимание, супата е много люта и ще ви трябват много носни кърпи, които може да не ви осигурят. Ако ядете на място, изправени, както правят повечето китайци, ще ви дадат метална чиния, обвита в еднократна полиетиленова торбичка. Това се прави, за да не се налага да се мият чинии. Като приключите, оставяте си чинията, човекът, който се грижи за това вади чинията от изцапаната вече торбичка и я пъха в нова, чиста за следващия клиент.

35 34

Не искам да навлизам в подробности за отделните блюда, които могат да се поръчат в Китай, когато се отиде на ресторант, защото според мен всеки трябва да опита различни гозби и да избере сам това, което му харесва. Чужденците обикновено запецваме на 4-5 ястия, които поради някаква причина наподобяват нещо „наше” и ги въртим всеки път. Нормално е, храната е много различна от нашенската и невинаги се приема добре, някои неща дори ще ви се сторят отвратителни на мирис и вкус. С времето може да се осмелите да ги опитате и може дори да свикнете да ги ядете.

19 18

Както и в други източни кухни, в китайската е много важно ястията да са току-що приготвени и все още горещи, когато ги сервират. Ако отивате на гости в китайски дом, много вероятно е домакините да се заемат с готвене след вашето пристигане. Голяма част от блюдата в ресторантите пък идват направо с огъня, на който се готвят. Съществуват заведения, в които може да се хапне „хуогуо” – ‘гореща тенджера’. Масите са с вградена газова инсталация, върху която се слага голяма тенджера с вряща супа и клиентите поръчват от менюто съставките, които биха искали да сварят в нея. Това може да са меса, зеленчуци, гъби, ядки… Ядеш готвейки и готвиш ядейки. Въобще, темата за храната в Китай е неизчерпаема, но аз ще спра дотук, преди да сте направили локва от лиги.

15 14

Продължението четете ТУК