My youtube debut

Featured

I just saw I was published in a very funny youtube video. For those of you who doubted I was a real person – here’s the proof. I move and talk sometimes. And from this movie it seems like I’m part of the stupid majority inhabiting the fashion world… Thank you girls from Messy Nessy for this wonderful montage! :)

Моден туризъм – подготовка

Продължение от Седмица на модата в Париж – какво, кога и как?

Реших да събера малко полезна информация за тези от вас, които биха желали да се впуснат в моден туризъм – нещо, което нашумява все повече, особено в САЩ.

Nina_Dobrev_streetstyle

Първо трябва да решите на коя от всичките модни седмици искате да отидете. Ето ги и датите за тази година:

Ню Йорк – 4-11 септември

Лондон – 12-16 септември

Милано – 17-23 септември

Париж – 23 септември – 1 октомври

Купувате си самолетен билет, резервирате хотел, ако нямате къде другаде да отседнете, събирате багажа си, като според това с каква цел искате да се появите там, трябва да прецените какви точно дрехи да вземете.

Sweet Paprika

Ако сте от тези, които обичат вниманието и искат да бъдат снимани, може да подготвите тоалетите си предварително – обмислете добре комбинациите, аксесоарите, обувките и си направете план Б за случаите, когато времето е студено и дъждовно.Ако държите да ви забележат и сте жена, повече от задължително е да имате обувки на висок ток. Ако сте и високи и кльощави като модели – най-добре. Моят опит показва, че фотографите са жадни за сеир. Ако сте просто добре облечена, може да привлечете някой и друг поглед, но ако се появите с гръм и трясък и стърчите с двата си метра над тълпата, веднага ще ви наобиколят както мухи наобикалят л****. И след като вземат всичко от вас, ще ви оставят, в очакване на следващи жертви. Най-добре е да сте с някого – така няма да се чувствате изоставени, когато затихне интересът към външния ви вид.

Допускаме, че сте избрали страната, оправили сте формалностите по пътуването и сте стегнали багажа. Сега трябва да откриете графика на въпросната седмица. Обикновено всичко се качва в Интернет и често мястото/часът на някои от ревютата не е известен или се уточнява до последно. В Париж нещата са доста хаотични понякога. Неведнъж се е случвало ревю да бъде отложено или дори отменено в последния момент, поради закъсняла доставка и чисто и просто липса на колекцията на място в уречения ден и час. Миналата година дори бях чула за открадната колекция – и такива неща се случват…

Това е графикът на следващата седмица на модата в Париж.Седмица на модата в Париж, септември 2014

С просто око се вижда, че човек няма как физически да отиде на всичките ревюта. Дори журналистите посещават само най-значимите дизайнери и може би дават шанс на няколко нови всеки път, за да се запознаят с работата им. Екипите на големите списания и телевизии обикновено се разделят и всеки има задача да отрази различни ревюта. Не е тайна и че по-известните дизайнери обикновено са вмъкнати в средата на седмицата, за да може в последните й дни модните редактори да прелетят от една столица към друга и да имат време да се аклиматизират малко, така че дори и да изпуснат последния или първия ден от дадена седмица, да не е фатално.

След като сте избрали ревютата, организирайте си времето по най-добрия начин – оставете си време и за почивка.

Ако мислите да правите снимки, препоръчвам ви да не е с телефон, айпад или обикновена камера (колкото и да е добра). Просто професионалните фотографи се отнасят с пренебрежение към хора, които не снимат професионално и се блъскат, обиждат, а могат и скандал да ви вдигнат, само защото не са успели да хванат добър кадър и едва ли не са си изгубили времето там, вместо да си свършат работата качествено.

Ulyana_Sergeenko_Уляна_Сергеенко_Ульяна_Сергеенко

Друго важно е апаратурата ви да е максимално заредена и ако има нужда от допълнителни батерии – носете такива с вас! Зареждайте я вечер или през нощта и решете проблема с паметта предварително, за да сте винаги готови за следващия ден.

Ако не държите да ви забележат, носете удобни обувки. Ходенето (и подтичването след някого) цял ден е доста уморително, удобното облекло ще ви спести доста главоболия и ще направи преживяването ви по-пълноценно.

Вземете си чадър или дъждобран, времето крие всякакви изненади.

Седмица_на_модата_съвети

Ето и няколко съвета за тези от вас, които искат да бъдат навсякъде. Някои модни къщи, като Луи Вюйтон, например, не разгласяват публично мястото на ревюто си, вероятно от съображения за сигурност, тъй като тълпите пред и след ревютата стават все по-големи от година на година. Опитът ми показва, обаче, че те са на едно и също място всеки сезон, т. е. стига само да проверите къде е било ревюто предния сезон, за да сте почти сигурни за мястото този.

Друг трик е да бъдете много комуникативни и да намерите някой, който има списък с местата на всички ревюта – това може да бъде фотограф или оператор, заточен да снима отвън, или пък журналист, който снима някакви неща. Бъдете мили, завържете разговор и попитайте така, уж между другото.

За това как да се промъкнете незабелязани на ревю точна рецепта няма, но ако изглеждате достатъчно стилно и си придадете важен вид, може охраната дори да не ви поиска пропуск или покана. Особено ако допреди малко около вас е имало тълпа с фотографи. Виждала съм го с очите си! Охранителите не могат да познават всички известни личности, все пак, а и си мисля, че са инструктирани когато не са сигурни за социалния статус на някого, просто да не го закачат.

Може също да издебнете момент, когато гардовете са заети с нещо и да минете тихом-мълком зад гърба им, но това е доста трудно. В някои от случаите, след началото на ревюто, охраната просто изчезва нанякъде и може да влезете абсолютно необезпокоявани. Много е важно да запазите самообладание и да не задавате глупави въпроси, а да се държите така, сякаш познавате мястото. Обикновено всичко е указано със стрелки.

Най-добри си остават ревютата на открито. Там охрана няма и всеки може да гледа и да се наслади на шоуто. Друг е въпросът, че ако не си седнал на определените за публиката места, почти нищо не се вижда и малко се губи смисълът.

Е, дали ще отидете и защо – зависи само от вас. Най-добре е да го съчетаете с обикновен туризъм и мимоходом да надникнете в модния свят. Ако решите да го направите някой ден – пожелавам ви приятно преживяване и много красиви емоции!

 

Седмица на модата в Париж – какво, кога и как?

Как се пееше в онази песен: “тръгваш си от мен и август е септември…”. Е, в света на модата септември е всъщност януари. Ако сте модни фенове, най-вероятно сте гледали “The September Issue”, където се разказва за главната редакторка на американския Воуг, Ана Уинтор. Защо именно септември? – Ами защото ваканцията е свършила, всички са си отпочинали, разпродажбите са в миналото и всичко започва наново – училище, работа, новите колекции…

Септември е месецът, когато минават седмиците на модата за пролет-лято следващата година. Почваме от Ню Йорк, минаваме през Лондон, Милано и приключваме с Париж. Мразя тази подредба, защото това означава, че в Париж вече е студено и ако решиш да излезеш, да позяпаш малко добре облечени хора, трябва да си се навлякъл със 100 шуби или да зъзнеш като врабец и да рискуваш да хванеш някоя и друга ангина. Американците и италианците са доста по-добре.

Минавам покрай модната седмица в Париж откакто съм тук, вече 2 години и половина. Париж е по-привилегирован от другите модни столици в това отношение, защото освен обичайните две седмици – през септември и през пролетта, някъде около март – има още една, която е юли-август и е само за висша мода. Това са си 33.33(3)% повече мода! Освен това, на седмицата за висша мода не е такава голяма навалица, понеже лятото всеки е нанякъде и може човек да се вреди сред останалите фотографи и да направи някой и друг смислен кадър. Смислен, смислен – колко да е смислен?

Какво точно се случва на седмицата на модата? – Първо и най-важно – дизайнерите трябва да представят новите си колекции, които са подготвяли в продължение на месеци. За да участва един дизайнер в седмицата на модата, трябва да е включен в официалния списък с дизайнери към модната асоциация в дадената страна. Не съм се интересувала как точно се случва това, но смятам, че е обвързано с тлъст членски внос. Учудващо, но факт – всяка година дизайнерите, представяни на седмицата на модата в Париж стават все повече. Дали успяват да продадат продукцията си – мога само да гадая…

Работата на асоциацията е да се занимава с организационните въпроси по време на седмицата на модата (и не само) – от това да направят графика за всеки ден и час, като координират залите, които всеки дизайнер е наел (в Париж те не са чак толкова много, може би около 20) с времето и трафика в града, през това да направят база данни от регистрираните посетители и да им изготвят пропуски, до това да осигурят едно нормално и спокойно протичане на събитията едно след друго. Достъп до седмицата могат да имат журналисти, фотографи, оператори и като цяло, лица от сферата. Всички те се регистрират предварително и заявките им за участие биват разгледани и одобрени предварително, за да се избегнат натрапници. Изключение правят близки на дизайнерите или редовни клиенти, които са получили покана. Естествено, не минава и без известни личности, които обикновено нямат нужда нито от пропуск, нито от покана. Охраната е предупредена за тях. С други думи, трудно е да влезеш на ревю, ако нямаш работа там. Всички останали (обикновено това са блогъри, неакредитирани фотографи и просто гости, но без пропуски) остават отвън и кибичат там докато траят 15-те минути шоу.

Съвсем естествено е да си зададете въпроса “Че защо му е на някой, който не се занимава с мода професионално да посещава седмицата на модата?” От моите лични наблюдения, хората там са много различни – едни идват да позяпат, да се отъркат о модната шумотевица, други са там само заради звездите – да ги видят отблизо и да си вземат автограф, трети идват за да си напълнят камерата със снимки, които после да пускат в блоговете си, четвърти просто обожават модата и не искат да пропуснат нито едно важно събитие, пети сами правят дрехите си и са дошли да демонстрират креативността си пред хора, които ще ги оценят и ще се вдъхновят от тях. А има и такива, които са там просто за да са там и да бъдат снимани за някой блог – така, както са се накиприли. Странно, но тези хора сякаш съществуват само по време на седмицата на модата. Няма друго време (и място) през годината, когато да видиш така облечени хора просто да се разхождат по улицата. Разбирате накъде бия, нали – за мен това си е чист авто-пиар. И с всяка година става все по-грозно. Повяват се, например, от някой ъгъл 4-5 мацки, всяка облечена от горе до долу с някакви невероятни одежди и, разбира се, няма как тълпата с фотографи да не се юрне към тях. Някои предвидливи фирми, които надушват бързо настроенията, се ориентираха да пускат разни моделки, които уж случайно са там, нагиздени с новите им “концептуални” дрешки и аксесоарчета. Това е много добър маркетинг трик, тъй като много от снимките после се качват в нета, а от там нещата мутират в масова мода, от което печелят гигантите, произвеждащи какво? – изненада, масова мода. 

Аз лично ходя за собствено удовлетворение. За мен модата е изкуство и оценявам всичко красиво, а по тези събития някой път виждаш толкова добре облечени хора накуп, че просто е един празник за окото! Естествено, дразнят ме снобарщината и фалшът, ама те са част от шоубизнеса. Никой не ни е обещавал, че има честност в него, все пак. Истината е, че всяка година чакам с нетърпение седмицата на модата и като отида да я “посетя” (като че ли може да се посети период от време!), се връщам разочарована и отвратена, но и пълна с красиви картини в главата ми и заредена с естетически идеи. И всеки път си обещавам, че повече няма да ходя! Малко като с алкохола… А, и преди полагах усилия за това да допринеса и аз с нещо естетическо за цялата суматоха, но с времето сякаш приоритетите ми се смениха и вече подхождам по-егоистично. Гледам на мен да ми е удобно и да се наслаждавам на красотата наоколо.

 

Кога и как се случват нещата – посетителите виждат графика, който излиза предварително и решават на кои ревюта да отидат. Хубаво е да се отиде по-рано от уречения час, първи са фотографите, те чакат гостите и ги снимат при пристигането им. Един по един се появяват нови и нови хора, като кулминацията е около точния час на за почване и до 10 минути след него (заради задръстванията). Всички се настаняват на местата, които са именувани, ако са по-важни гости и на свободен принцип – за останалите. Спектакълът започва – светлинни, звукови, визуални ефекти, музика, динамика, движение, танц и много цвят и бласък – това е едно модно ревю. И после – модата не била изкуство! Накрая имаме бурни овации, дизайнерът, който се покланя на публиката си и всичко приключва, както приключва след концерт. Журналистическото множество се отправя на следващото ревю, снобите отиват да се преоблекат и след това се отправят на следващото ревю, защото, нали, не може да ги видят с един и същи тоалет на две различни места – недопустимо е! Последни си тръгват моделите, които са и най-желаните жертви на фотографите. Повечето си остават с прическите и грима от ревюто, освен тези, които бързат за следващото. Излизат на групички и веднага биват забелязани и заковани за снимка. Много снимки! На фотографите никога не им стигат снимките. За моделите, впрочем, това също е добра практика, така расте популярността им и следователно има по-голям шанс за ангажименти идния сезон. За нас, публиката, също е по-скоро бонус да видим младо и красиво момиче в Интернет, отколкото някоя богата баба, изстискана в Шанел и обвита с дузина невинни космести животинки.

Някои модели са по-желани от други и се налага да прескачат от ревю на ревю и нямат време дори да хапнат нещо в бързината, питайте нашето момиче – Креми Оташлийска – дали й е лесно…Както всичко останало, в днешно време, всичко, което се случва в реалността, след това трябва да се случи и във виртуалността. Т.е. колекциите се качват онлайн, снимките се качват онлайн и там се задейства цялата машина на рекламата, за да достигне всичко това до обикновения купувач като мен и вас и да се върнат парите в джобовете на тези, които са платили тлъстия членски внос на асоциацията. Процес, в който видимо няма недоволни…

Съвети за моден туризъм четете ТУК

Гаетано Пеше и невероятните му форми

дизайнерска ваза от Гаетано Пеше

За пръв път видях такава ваза в музея Помпиду в Париж. Помислих, че е от стъкло, но когато я докоснах – о, чудо! Тя се огъна! Оказа се, че са изработени от някаква синтетична смола, нещо, което като се излее засъхва бързо, абе някакъв силикон ще да е това. Резултатът е нещо като гумен съд, който не само че изглежда фантастично, ами е и вечен, тъй като няма как да го счупите, освен ако не решите да го срежете нарочно… Просто изумително!

Дизайнерът, Гаетано Пеше е роден 1939 година в Италия. Учи архитектура и промишлен дизайн, след което се занимава с проектиране на мебели за различни италиански фирми. Създава емблематични модели, които се превръщат в символи на поп-арта в интериорния дизайн.

В средата на ’70-те напуска Италия и заживява в Ню Йорк, но често пътува – занимава се с преподаване, архитектурни проекти и концептуален дизайн. От началото на ’80-те създава собствено дизайн студио в Ню Йорк. През 1996-та е удостоен с ретроспективна експозиция в центъра Помпиду в Париж.

В момента живее и работи в Ню Йорк.

Ето за сравнение как биха изглеждали произведения от стъкло с подобна хрумка:

Познайте от къде идва дизайнерката! – от Италия, разбира се. Казва се Даниела Форти и живее в Тоскана. Родена е малко по-скоро от Пеше – през 1960-та.

Ето официалния й сайт.

Е да, определено са по-бляскави, но пък и сигурно са доста по-чупливи… Аз залагам на Пеше, все пак.

Обувките Мохито от Джулиан Хейкс

Julian_Hakes_Mojito_Shoes

Тези гълъбчета са абсолютен хит в момента! Първо ги видях в Германия, след това – в Австрия. Влюбих се от пръв поглед, разбира се. Обичам странни форми, а това направо си е цяла скулптура, че и с функция, при това любимата ми… Естествено, влязох да ги докосна и да проверя колко струват, вървят от 220 евро и нагоре. Учудващо, но факт – много са удобни! Съвсем сериозно! Естествено, жената до мен, която също ги мереше каза на мъжа си, че “разбира се, че не са удобни”, когато я попита. Ама тя носеше балеринки… Е, която и да е обувка на ток е по-неудобна от плоска такава. Аз съм носила неудобни обувки и знам какво е, тези са много меки и обргъщат крака идеално. Разбира се, не съм ходила половин час в тях, но предполагам, че едва ли ходенето ще е кой знае какъв проблем. Единственото смущаващо нещо е, че петата не е достатъчно висока, че да се захване добре и като ходиш си малко като в чехъл. Но на кого му пука, нали ще си красива и ще се чувстваш специална! В крайна сметка, сигурно техниката на ходене с тях се овладява с времето.

Дизайнерът е симпатичен британец с много приятен акцент. Занимавал се е с архитектура (ааааа, това обяснява разни работи…), но в един момент решава да си прави някакви проекти встрани и от 2006-та си скицира обувки на айпада. После идва желанието да ги произвежда и воала! Успехът не закъснява. И как да закъснее, това си е направо произведение на изкуството. Чудя се как изобщо им хрумват на хората такива идеи…

Ето сайта, в случай, че някой се навие да даде 220 кинта за обувки: www.julianhakes.co.uk. Аз лично бих ги дала, ако не бях фрашкана с обувки на ток, които не нося.

Снимките са от официалния му сайт и shopcurious.com

Яна = Щастие

DSCN2742

Срещнах я случайно, на Шишман в София, докато беше на работа, в магазина на дизайнерката Мирела Братова.

Надуших я по синьото в косата, нали имам слабост към него. От пръв поглед ми стана ясно, че е нещо повече. От интервюто, което се съгласи да ми даде, подозренията ми се затвърдиха. Не просто нещо повече, а направо планина от повече!

DSCN2741 DSCN2739

Яна е завършила моден дизайн в Художествената академия в София, приета е да учи сценография в лондонски университет, но, както често се случва, не й достигат парите, за да замине и в момента търси спонсор или стипендия, които да й помогнат да се развива.

DSCN2746

Ето какво я попитах:

Аз: Има ли мода в България и колко струва тя?

Тя: Модата е явление, модата я има навсякъде. Световната мода я няма в България и като цяло модата като такава, каквато я представят в медиите, според мен, не струва нищо. Модата струва като явление и като поведение на хората, като социално явление.

Аз: Как определяш модата като понятие? Какво точно е мода за теб?

Тя: Модата е вкус, модата е разбиране за света в даден момент и модата е категорично явление. Тя е длъжна да отразява случващото се със света в даден момент, в дадена епоха и по нея ние се ориентираме за някакви събития от определен исторически период. Театърът пък, от своя страна, е още по-чувствителен, той първи усеща промените и новото и едното отваря страница за другото. Аз съм влюбена в театъра, него не трябва да го разбираш, а да го обичаш!

Аз: Кой създава модата – дизайнерите или хората?

Тя: Хм… А дизайнерите не са ли хора? (смеем се) Казват, че дизайнерите я създават за хората, но пък дизайнерите казват, че се инспирират от улицата, където са хората и се получава някакъв кръговрат и в крайна сметка излиза, че модата сама си се създава.

Аз: Имаш ли любими дизайнери?

Тя: Български – Мира Бъчварова, от световните харесвам Вивиан Уестууд, Алекзандър МакКуийн… Като цяло аз съм почитателка на т.нар. „антимода” – това, което няма дизайнер, субкултурите…

Аз: От какво зависи щастието?

Тя: Намерила си правилния човек за този въпрос, аз съм най-щастливият човек на света – тази позиция е заета, край! (смее се) Смятам, че щастието зависи от човека и от това колко е наясно със себе си. Всичко започва от вътре на вън.

Аз: Ако приемем, че намериш парите за образованието си, какво и къде ще правиш след това?

Тя: Иска ми се да правя изкуство, това е доста абстрактно, разбира се. Аз правя смесица между наука и изкуство, експериментален тип пърформънс. Искам да правя нещо, чието място да е на сцената, защото на сцената имаш много свобода, както е и в театъра. Има го това споразумение със зрителя, че тук всичко е възможно, всичко е илюзия и всичко е истина и това е свободата.

Аз: Значи правиш предимно неща за театър?

Тя: Правила съм различни пърформанси, на готик фестове, на геймърски фестивали… Бих правила това нещо в Лондон, защото съм влюбена в този град. Не знам дали не е по-добре човек просто да не ходи по такива места, защото колкото и лудо и прекрасно да си ги представяш, наживо е 5000 пъти по-хубаво и (като се върнеш) е много гадно!

Аз: Обичаш ли?

Тя: Да, постоянно съм влюбена. Обожавам, обичам през цялото време и много неща едновременно.

Аз: А мразиш ли и какво?

Тя: Не мразя, пробвала съм, не ме кефи.

Аз: С какво се бориш?

Тя: Ами излиза, че се боря с реалността напоследък, имам много сериозни разминавания с нея.

Аз: И аз се боря с нея, но не ми се получава.

Тя: Живеем в някакъв много гаден свят, този свят не е моят!!!

Аз: Как си представяш думата „година” визуално?

Тя: Готин въпрос. Сещам се за някаква промяна, за някакво движение, за нещо…

Аз: Дай по-визуално де!

Тя: Представи си картина на Йеронимус Бош. Ей-така си я представям „година”-та.

 

Признавам си, не бях и чувала за Йеронимус Бош, но ето такава една картина открих в Негово Величество Гугъла: