My youtube debut

Featured

I just saw I was published in a very funny youtube video. For those of you who doubted I was a real person – here’s the proof. I move and talk sometimes. And from this movie it seems like I’m part of the stupid majority inhabiting the fashion world… Thank you girls from Messy Nessy for this wonderful montage! :)

Обувките Мохито от Джулиан Хейкс

Julian_Hakes_Mojito_Shoes

Тези гълъбчета са абсолютен хит в момента! Първо ги видях в Германия, след това – в Австрия. Влюбих се от пръв поглед, разбира се. Обичам странни форми, а това направо си е цяла скулптура, че и с функция, при това любимата ми… Естествено, влязох да ги докосна и да проверя колко струват, вървят от 220 евро и нагоре. Учудващо, но факт – много са удобни! Съвсем сериозно! Естествено, жената до мен, която също ги мереше каза на мъжа си, че “разбира се, че не са удобни”, когато я попита. Ама тя носеше балеринки… Е, която и да е обувка на ток е по-неудобна от плоска такава. Аз съм носила неудобни обувки и знам какво е, тези са много меки и обргъщат крака идеално. Разбира се, не съм ходила половин час в тях, но предполагам, че едва ли ходенето ще е кой знае какъв проблем. Единственото смущаващо нещо е, че петата не е достатъчно висока, че да се захване добре и като ходиш си малко като в чехъл. Но на кого му пука, нали ще си красива и ще се чувстваш специална! В крайна сметка, сигурно техниката на ходене с тях се овладява с времето.

Дизайнерът е симпатичен британец с много приятен акцент. Занимавал се е с архитектура (ааааа, това обяснява разни работи…), но в един момент решава да си прави някакви проекти встрани и от 2006-та си скицира обувки на айпада. После идва желанието да ги произвежда и воала! Успехът не закъснява. И как да закъснее, това си е направо произведение на изкуството. Чудя се как изобщо им хрумват на хората такива идеи…

Ето сайта, в случай, че някой се навие да даде 220 кинта за обувки: www.julianhakes.co.uk. Аз лично бих ги дала, ако не бях фрашкана с обувки на ток, които не нося.

Снимките са от официалния му сайт и shopcurious.com

Яна = Щастие

DSCN2742

Срещнах я случайно, на Шишман в София, докато беше на работа, в магазина на дизайнерката Мирела Братова.

Надуших я по синьото в косата, нали имам слабост към него. От пръв поглед ми стана ясно, че е нещо повече. От интервюто, което се съгласи да ми даде, подозренията ми се затвърдиха. Не просто нещо повече, а направо планина от повече!

DSCN2741 DSCN2739

Яна е завършила моден дизайн в Художествената академия в София, приета е да учи сценография в лондонски университет, но, както често се случва, не й достигат парите, за да замине и в момента търси спонсор или стипендия, които да й помогнат да се развива.

DSCN2746

Ето какво я попитах:

Аз: Има ли мода в България и колко струва тя?

Тя: Модата е явление, модата я има навсякъде. Световната мода я няма в България и като цяло модата като такава, каквато я представят в медиите, според мен, не струва нищо. Модата струва като явление и като поведение на хората, като социално явление.

Аз: Как определяш модата като понятие? Какво точно е мода за теб?

Тя: Модата е вкус, модата е разбиране за света в даден момент и модата е категорично явление. Тя е длъжна да отразява случващото се със света в даден момент, в дадена епоха и по нея ние се ориентираме за някакви събития от определен исторически период. Театърът пък, от своя страна, е още по-чувствителен, той първи усеща промените и новото и едното отваря страница за другото. Аз съм влюбена в театъра, него не трябва да го разбираш, а да го обичаш!

Аз: Кой създава модата – дизайнерите или хората?

Тя: Хм… А дизайнерите не са ли хора? (смеем се) Казват, че дизайнерите я създават за хората, но пък дизайнерите казват, че се инспирират от улицата, където са хората и се получава някакъв кръговрат и в крайна сметка излиза, че модата сама си се създава.

Аз: Имаш ли любими дизайнери?

Тя: Български – Мира Бъчварова, от световните харесвам Вивиан Уестууд, Алекзандър МакКуийн… Като цяло аз съм почитателка на т.нар. „антимода” – това, което няма дизайнер, субкултурите…

Аз: От какво зависи щастието?

Тя: Намерила си правилния човек за този въпрос, аз съм най-щастливият човек на света – тази позиция е заета, край! (смее се) Смятам, че щастието зависи от човека и от това колко е наясно със себе си. Всичко започва от вътре на вън.

Аз: Ако приемем, че намериш парите за образованието си, какво и къде ще правиш след това?

Тя: Иска ми се да правя изкуство, това е доста абстрактно, разбира се. Аз правя смесица между наука и изкуство, експериментален тип пърформънс. Искам да правя нещо, чието място да е на сцената, защото на сцената имаш много свобода, както е и в театъра. Има го това споразумение със зрителя, че тук всичко е възможно, всичко е илюзия и всичко е истина и това е свободата.

Аз: Значи правиш предимно неща за театър?

Тя: Правила съм различни пърформанси, на готик фестове, на геймърски фестивали… Бих правила това нещо в Лондон, защото съм влюбена в този град. Не знам дали не е по-добре човек просто да не ходи по такива места, защото колкото и лудо и прекрасно да си ги представяш, наживо е 5000 пъти по-хубаво и (като се върнеш) е много гадно!

Аз: Обичаш ли?

Тя: Да, постоянно съм влюбена. Обожавам, обичам през цялото време и много неща едновременно.

Аз: А мразиш ли и какво?

Тя: Не мразя, пробвала съм, не ме кефи.

Аз: С какво се бориш?

Тя: Ами излиза, че се боря с реалността напоследък, имам много сериозни разминавания с нея.

Аз: И аз се боря с нея, но не ми се получава.

Тя: Живеем в някакъв много гаден свят, този свят не е моят!!!

Аз: Как си представяш думата „година” визуално?

Тя: Готин въпрос. Сещам се за някаква промяна, за някакво движение, за нещо…

Аз: Дай по-визуално де!

Тя: Представи си картина на Йеронимус Бош. Ей-така си я представям „година”-та.

 

Признавам си, не бях и чувала за Йеронимус Бош, но ето такава една картина открих в Негово Величество Гугъла:

 

Непретенциозен анализ на песента “Хип-Хоп” на Ицо Хазарта

Тази песен, в комбинация с видео клипа ме вдъхнови дотолкова, че се реших да направя нещо, което до сега не ми се беше случвало да правя, нито съм имала някакво желание да правя, нито пък съм била силна в часовете по литература и съм обичала да пиша литературно-интерпретативни съчинения с аналитична цел. Но просто не можах да устоя и реших да се пробвам. Затова, нали, анализът е непретенциозен.

Така, започвам. Значи, парчето почва директно с припева:

„Запомни едно: Хип-хопа ми е много по-добър от хип-хопа ти.”

Естествено, че на повечето хора първата им мисъл е, че това е някаква скрита-недоскрита нападка към Криско, с когото Хазарта явно не е в прекрасни отношения или поне феновете на Криско са убедени в това. Аз лично си мисля, че на Хазарта му е през оная работа за Криско и изобщо песента е далеч от нещо такова, но пък, виж, като рекламен трик добре се е получило, дори и да е било случайно.

Сега сериозно – не е ли прекалено буквално за рапър от ранга на Хазарта да каже нещо толкова просташки? Според мен, иде реч за една критика към цялото мерене на пишки в нашата държава. Хип-хопът тук е олицетворение на всичко материално и видимо. Това може да са: мускули, пари, коли, жени, марки и емблеми, абе каквато там простотия още се сетите, която може да се демонстрира. И даже още по-навътре ако влезем, малко е дори отчаяние от това, че щом чак до хип-хопа, до музиката, до изкуството сме опрели да си мерим, значи сме направо на дъното. Този припев се повтаря през цялата песен и това е и основното послание на парчето. Неслучайно във видеото се показва въртележка с какви ли не олигофрени по нея, въобще, статистите в клипа са подбрани безкомпромисно добре – от всички прослойки на обществото ни са хванали по един представител и са го цвъкнали на заден план – имаме проститутки, чалга-икони, рапъри, рейвъри, някакви изтрещели тийнейджъри, зубъри, задръстеняци, един мустакат чичка от село, който играе бащата (и впрочем много ми напомня за Краси Радков) и не на последно място, както е в клипа, се почвява чичото с джипа и охраната, който обира парите. Въобще, режисьорът Валери Милев за пореден път си е свършил работата прекрасно, да не говорим, че май не съм виждала в България досега клип да се „заснема” на един кадър. Мисля, че има компютърна обработка някаква, но доколкото познавам българския начин на снимане, най-вероятно за да е по-евтино са го снимали наистина на един път.

Първият куплет започва с жестока самоирония към изпълнителя на песента. Лирическият герой е всъщност някакъв селяк, който току-що се е пренесъл да живее в София, най-вероятно е беден студент, който пребивава в Студентски град и още не се е отърсил от мекия си говор. Тук е моментът да се каже едно голямо „БРАВО” на Ицо за способностите му с езиците, не е лека задача да овладееш толкова добре мекото говорене, когато не си от региона, но аз като естествен носител на мек говор оценявам по достойнство неговото усилие. Вярвам, че в упражнението е намесен неговият мистериозен приятел от Казанлък, за когото споменава в едно от интервютата си. Музикалният ми нюх шепне, че това с мекия говор в песните се превръща в тенденция и тепърва ще набира сила…

Факт е обаче, че лирическият герой не е успял да се вземе насериозно, защото се дразни на самочувствието на „Големия Рапър Ицо Хазарта”, с когото има предполагаема среща в близкото минало. Нашият човек, както по-късно става ясно от текста и клипа на песента, работи на въпросната въртележка, вместо да ходи на лекции, като събира пари и издава билетчета, докато в същото време е на издръжка от родителите си, които никак не уважава, но пък които го обичат и продължават да му пращат пари, за да си плати „нета и Планета”, мислейки, че синът им учи здраво и ще стане умна глава с 3 вишита и след години ще се върне на село, за да открие нов месокомбинат и стотици работни места за населението в околностите. Нещо, което, уви, никога няма да се случи, съдейки по купоните с кюфтета и вино, за които разказва Студентът, а и по това как с пренебрежение се отнася към хората, които четат книга. Видеото леко загатва и за липсата му на упоритост и за чертата му бързо да се отказва от начинанията, когато му предлагат да изиграе партия шах и той просто събаря фигурите с неподправен лежерен жест, потупвайки снисходително козирката на единия от предизвикващите го „зубъри”. По-късно той самият е потупан снисходително, но хайде подред.

Всъщност, видеото е пълно с някакви малки, но смислени детайли, като постоянно откривам нови и нови неща с всяко гледане. Например, една мутреса си прави селфи с телефон до някакъв повярвал си тип с 5-килограмов ланец, а от другата страна е Ицо. Естествено, снимката се прави с цел да се сподели по-късно в социалните мрежи. Момичето дори прави характерната за кифлите патешка физиономия. Присъствието й не е случайно, тя е най-вероятно също толкова „изтънчена” като лирическия герой и може би идва от съседното село, но пък си е намерила човек с ланец и скъп телефон, който да я издържа и не се страхува да го покаже пред целия свят. Изведнъж, социалният й статус е скочил рязко и мацката се е надула – преносно и буквално.

Като заговорихме за любовни отношения, героят на Ицо също не е много по-далеч в картинката. Сам си признава, че е платил 300 лева за „приятелката си” – още едно потвърждение на факта, че ценностите в държавата ни са на заден план, всичко е пари, всичко се купува, жените искат пари, мъжете им ги дават и получават секс в замяна, а накрая всички са доволни или поне задоволени.

Стигайки до втория припев, виждаме 4 момичета – танцьорки, които явно имат комплекс за това, че дупетата им са много малки и не се вписват особено да танцуват в рап-клип, затова са си сложили някакви възглавници, които естествено са там с цел пародия на американския стандарт. Панелките на заден план правят един естествен контраст на целия този цирк, който наблюдаваме на втора линия.

По-натам в текста все пак става ясно, че лирическият герой е на път да се вземе насериозно, защото в разговор по телефона с родителите си споделя, че е много зает, шофира и тъкмо влиза в мола да си търси бански. Очаква го едно прекрасно лято в Съни Бийч (мечтата на всеки средностатистически тъпак, където е пълно с въртележки, проститутки и дрога) и Гърция. Ответната страна размахва пръст в слушалката с думите „трябва да спреш да се осираш”, което обаче той „абсолютно не разбира”. Виждаме негаснещата надежда на бедните родители, които въпреки всичко ще му изпратят пари следващия месец.

Финалната част на песента е много силна. Нашият човек се отправя към черен джип, пред който е застанал шофьорът в едновременно смирена и изчаквателна позиция. В колата е предполагаемият му шеф – както подобава в черно, с мускули и арабски черти. Подчиненият започва да брои парите, които е събрал (разбира се, няма касови бележки, няма отчет, няма данъчно облагане, и тук има малък протест) и ги връчва на богаташа. Не става много ясно с какво се занимава този тип, едва ли е забогатял от въртележки, публиката може само да подозира в какви мръсни сделки е замесен. Много находчиво, накрая се включва мъжки глас, който сякаш в телевизионно интервю заявява: „Точно този аспект на въпроса не е релевантен към политическа отговорност. Не става въпрос за спомени, става въпрос за един добре организиран, добре премислен сценарий.” Разбираме, че човекът зад гласа е нещо като вътрешен министър или друг политик от този ранг (щом го и интервюират чак), който вероятно разказва за разкрито от хората му престъпление. На зрителя е оставено да реши дали този политик е човекът в колата или друг тип, но със сигурност връзката между джипа, шофьора и гласа не е случайна. Да не говорим, че става дума и за политическа отговорност, която в нашата държава никой не иска да поема. Един вид, Ицо тук критикува политиците за цирка или поне така излиза в моите очи.

„Не става въпрос за спомени” ни отпраща към близкото минало и времето на мафията, която се заформи някъде в зората на родната демокрация. Дават се отговори от къде всъщност е тръгнало цялото това днешно чудо, наречено българска социална реалност. Последната фраза, за сценария може да се тълкува двояко – хем все някой друг им е виновен на политиците, някой там нещо все е изфабрикувал, а те така и не я поемат тази пуста политическа отговорност. Хем, от друга страна, е начин създателите на клипа да заявят ясно, че нищо в клипа не е случайно. Лично аз намирам това прескачане от една реалност в друга за много оригинално, да не говорим, че в текста има смяна и на лирическия герой и диалог между Студента и Ицо Хазарта, който в случая играе себе си и на въпроса „Ти няма ли да пускаш нова песен?” отговаря с „Ей къде й!” (превод, ‘Ето я къде е’).

Последният заключителен щрих в този синкретичен шедьовър е потупването по врата на Студента от шофьора на джипа, както и недоволството в погледа на лирическия герой и една единствена дума – коментар на всичко, което се случва в живота му, отношението му към шефа, към шофьора и към всички, от които зависи (както много често се случва в нашата държава): „Тъпанар!” Всички са ни тъпанари, ние все сме голямата работа, ама накрая пак ние сме прецакани. С това песента завършва, както и моят анализ.

Ако сте стигнали до тук, може да оставите и някой коментар, ще ми бъде интересно да чуя мнението ви. (Ако нямате регистрация в WordPress, може да коментирате под поста във Фейсбук страницата на блога ми).

Благодаря за четенето!

 

Going short / Скъсяване

Синя, синя – колко да е синя. Време беше за промяна и тя трябваше да е пълна. Затова просто отидох при една супер фризьорка в родния ми Казанлък, златни ръце има тази жена, ЗЛАТНИ! Ето ТОВА е страницата й във Фейсбук. Концепцията я решихме за няма и 5 минути, резултатът отне малко повече – към 3 часа. Но какъв резултат!!! :) И най-хубавото е, че сега пестя време, шампоан и електричество (за сешоара). Късо, модерно и еко – идеалка!

 

Blue, blue – how blue can it be? It was time for a change and it had to be complete. That’s why I just went to this very skillful hairstylist in my hometown Kazanlak, she really has gold hands! The concept took us less than 5 minutes, the result came 3 hours later, but WHAT A RESULT! And the best is that I am very savy now – I save on water, shampoo, electricity (for the drier). And I love it, it’s just perfect!

New hair

Going blue/Посиняване

Crazy_girl_blue_hair_turqoise_hair_синя_коса_синие_волосы_cheveaux_bleus

Омръзна ми да съм руса, затова реших да стана синя. Това беше декларация за моята, макар и временна, но свобода от предразсъдъци, норми и задръжки. Както казах, това си беше планирано още от преди русото и всичко, което ще последва, също е планирано от самото начало. ;)

I got tired of being blond, so I got blue. This was a declaration of my, although temoporary, but freedom from prejudice, norms and inhibitions. Like I already said before, this was planned even before the blond and everything that follows will be planned as well from the beginning. ;)Blue_hair_turqoise_French_braid

Тук вече съм след няколко измивания и цветът избледня и започна да бие на тюркоазено/зелено/жълто… Но пак ми харесва.

Here I have already washed it several times and the color faded away and became a mixture of green/turqoise/yellow… But I like it anyway.